четвъртък, 13 ноември 2008 г.

Наздраве...



Дългоочаквания ден настъпи.




четвъртък, 6 ноември 2008 г.

6 дена по-късно, наоколо пак мръсно

И на 6-тия ден Господ седна да почива....

...а аз започнах процеса по бутилиране

България, София, квартала, блока, на 5-тия етаж, 19:23 часа (много е важен часа)

Шест дена след "залагането" на бирата процеса на първична ферментация го "счетох" за приключил и реших да го докажа като измеря Final gravity на течността. В инструкцията препоръчват да е под 1060 единици (не знам какви единици), а при мен показва 1020. Вижда се на снимката по-долу...


... ако направите увеличение 100 пъти и обработите картинката с една от тези програми, които ползват във филмите "От местопрестъплението", "Престъпни намерения", "Наречена още" , "Черния боздуган" (този последния не върши работа, но го гледайте) :)))

Та викам си на акъла "....1020, значи алкохола ще да е повече. Ако стане като ракия още по-добре". Като пресметнах алкохола обаче се разочаровах малко 9,2% ABV (alcohol by volume), но пък като за първи път не е лошо. Как се пресмята ABV ли ? Вижте тук:

Всеки уважаващ себе си пивовар (кога станах и аз пивовар), ще отпие от бирата да я прецени та и аз така. Еми бива на вкус, но газировката е слаба и е малко мътна на външен вид. Ще се оправи си рекох (... на 3-тия ден Господ създал мъжа от кал, огледал го и се насладил на творението си. На 4-тия ден създал жената, огледал я и си рекъл "Ще се гримира и ще се оправи" - стар виц).


Така и така реших, че ще бутилирам, но къде бях оставил бутилките. Къде къде еми където и да оставиш 30 (триесе) бутилки все една ще се вижда и много вероятно всичките да са на едно място. Изплаквам хубаво бутилките (ако бяха по-стари и поне веднъж пълнени с нещо трябва да се дезинфекцират хубаво).


Във всяка бутилка слагам по 2 захарни бонбончета, за да може да стане вторична ферментация. Бонбонките са без есенция и ги получих заедно с бидончето и другите чарколяци. Мога и захар да сложа ако искам, ама хайде другия път като сменя рецептата.

Вторичната ферментация трябва да газира бирата повечко, а и след като се бутилира и затвори с капачката, няма къде да ходи въглеродния двуокис и ще се газира. При първичната ферментация не се газира достатъчно, така че изпращам бирата на поправителен.

Започвам да пълня бутилките, а от телевизора Сървайвър. Милинките. Аз бира пълня, те муат кокос и къртят зъби (особено Гери културистката). Нищо особено при пълненето само дето има доста утайка на дъното на бидончето и трябва да се внимава.

Виждате ли ми ръката на снимката по-горе? Е това съм аз и сега знаете как изглеждам. То и при сипването на маята се заснех ама то това с анонимноста е обречена кауза.

Резултата от бутилирането е видим по-долу.

Малко отгоре дойде бирата за 30 бутилки и напълних 2 стъклени още. Голям риск поех с тези стъклените, че ако сложи човек повече захар за вторичната ферментация направо си залага бомби вкъщи. Бомбират бутилките като камикадзе пред американско посолство, а и съседите почват да се "газират".
Трябва да се чака още 7 дена докато стане добре бирата. След това колкото повече престоява толкова по-добре - казват по книгите.

събота, 1 ноември 2008 г.

23 литра бира и музиката свири

Не си спомням как ми хрумна, но сигурно съм попаднал в Интернет на статия за приготвяне на
бира в домашни условия и се запалих (колко ще ме държи времето ще покаже). След това гледах няколко клипчета в YouTube, порових се из сайтове, които
предлагат суровини, оборудване и аксесоари за направа (прозиводство звучи претенциозно някак) на бира и ето ме поръчал от един UK магазин (http://www.hopshopuk.com).

Процеса по доставката на поръчаното няма да разказвам в детайл (около 60!!! пъти звънях на Български Пощи докато успея да поръчам да доставят на адрес след като пратката бе вече на наша земя), защото няма отношение към бирата. По-късно разбрах, че има български електронен магазин с всичко необходимо, но явно съм го пропуснал някак.

Както и да е пристiгна накрая "инсталацийката".


В кашона:
- Бидонче 25-30 литра. Имаме си такива в България. Ако не за бира то за кисело зеле ще стане (успокоявах се аз имайки предвид платените за него пари)
- Arilock - на български ще да си има термин за това, но не го знам. Нещо като воден клапан или воден трап/филтър. Много важен компонент.
- Залепваща се лента термометър - лепи се на бидончето, за да следим температурата на wort-a (джибрето :)) . Не знаех, че има термометър в пратката и си бях купил един китайски термометър (форма на китара) да меря температурата. Сега си имам термометър китара (не свири) на терасата.
- Канелка - чеп за зе'йе
- тръбичка за пълнене на бутилки
- 30 (повтарям трийсет, триесе, тридесет) пластмасови бутилки
- Кило brewing sugar разбирай пудра захар
- 1.7 кг малцов концентрат в метална кутия. Същината (заедно с маята) на бирата.
- Пакетче бирена мая
- Хидрометър
- Carbonation drops - захарни бонбонки за вторичната ферментация
- DVD и книжка с инструкця
и една дълга пластмасова лъжица (за да се бърка джибрето с нея)

Как стана всичко

Дойде събота и настана време за бира. Отварям Youtube. Гледам филмчета и се надъхвам. Чета книжка с инстукции. Всички от екрана и книгите повтарят: - Sanitzee your home brewing equipment!
Демек дезинфекцирай, дезинфекцирай, дезинфекцирай. Викам си така и така ... я да изчистя вкъщи (ако не друго то поне червена точка за пред гаджето). Чистя под, мия чинии, подреждам кухня (демек отварям си фронт за действие) и започвам.

Слагам 2 тенджери на на котлона (не едновременно :)), за да сваря вода. Измивам бидончето с много малко белина и студена вода. След това с вряла вода го доизмивам. Заливам с вряла вода канелката, дългата пластмасова лъжица, капака на бидона и разни други пластмасови чарколяци от комплекта. Решавам да снимам (за архива) резултата. Ами сега! Не съм дезинфекцирал камерата/апарата. За малко и него с вряла вода да залея (по инерция). Естествено, че преувеличавам.
Свърших с дезинфекцията и се усещам, че пипам бидона все едно, че боравя с хирургическо оборудване. Егати и бирата. Ако не се получи упражнението винаги може да се оправдае производителя с лошата хигиена при приготвянето.

Нататък…

Загрявам малцовия екстракт с топла вода така, както си е в металната кутия. Идеята е да се втечни повече, за да се излива по-лесно от кутията. Много е гъст по принцип, а не може току така да похарчим остатъците в кутията и за това след като изливам съдържанието му в бидона изплаквам кутията с топла вода. Добавям захарта (1 кило) и още към 20 литра студена вода от чешмата (ако нищо не стане ще да е от водата от Искъро). Сумарно 23 литра вода барабар с топлата вода с малца и захарта. Гледам температурата на залепения на бидона термометър да е между 21 – 27 градуса (по целзий) и сипвам и бирената мая. Ако температурата повече от 32 градуса и сипя маята ще „опека” бактериите. Затварям бидона хубаво и „боцвам” аеротапата, в която съм сипал малко вода отгоре.


Чакам ....






Трябва да чакам 4-7 дена...

Трябва да подържам температурата между 20 – 30 градуса (30 няма как да стане. Ноември е все пак)

Ще трябва да чакате и вие ако ви е любопитно дали се е получило нещо